а кръвта ги спира....

Била хладната есен на 1991 година, края на октомври по-точно... В малко планинско градче доста уважаван господин се подготвял за 35я си рожден ден. Неговата съпруга - не до там красива, но безкрайно добра и разбрана жена пък с мъка изтърпявала последните дни на бременността си, а уважаваният (не богат, УВАЖАВАН) господин бил на седмото небе, тъй като дълго време очаквал първото си дете.
На гости на рожденния му ден били поканени само семейството на братът на съпругата му. Малките му племенници-една шест годишна сладурана и нейното четири годишно братче весело щапуркали из къщата и се радвали на бременната си леля, за която се очаквало да роди в началото на ноември.
В една съдбовна утрин съпругата на уважаваният господин усетила, че... ражда! И това един ден преди неговият рожден ден! Уважаваният господин полудял от радост! Повикал линейка, която откарала съпругата му в болницата. Той обаче трябвало да отиде пеша. Малкият му племенник -Петьо, настоял да придружи чичо си в болницата, но въпреки съпротивата на родителите му, уважаваният господин го метнал на раменете си на конче и щастлив тръгнал към болницата с бодра стъпка.
След доста време от родилната зала излязла медицинска сестра, която щастливо и развълнувано съобщила:
-Честито, господине! Имате дъщеря - красива и здрава!
Господина разбира се поискал да види поне за мига дъщеря си и сестрата я изнесла. По-замаян от вълнение, обаче бил малкият Петьо. В момента, в който той видял малкото момиченце, което не спирало да плаче, той разбрал, че иска да се грижи за нея до края на живота си! Приискало му се да я защитава от всяка опасност, да я прегръща... Но го било страх дори да я докосне... Толкова била малка и крехка...
Времето минавало, Петьо пораствал, братовчедка му - също... Тя прохождала, съставяла първите си смислени изречения; той започвал да разбира все повече неща за хората и за начина им на мислене, разбирал и чувствата... Разбирал, че това, което го дърпало към невръстната му братовчедка не било продиктувано от еднаквата им кръв, а от това което привлича един мъж към една жена... Не, не секса, естествено! Петьо тогава дори не знаел какво е това... Любов... Той разбрал любовта, много преди да е разбрал, че след всичкото гушкане и нежни целувки може да последва нещо...
Молел се и си пожелавал да отиде на гости в малкото планинско градче, за да види дамата на сърцето си или пък нея да я доведат в неговия голям град... Само да я види... Да си поиграе с нея, да я прегръща и бързо и понякога непохватно да докосва с устни нейните пухкваи бели бузки...
Времето минавало и в главата на Петьо мисълта за малката му братовчедка се набивала още повече от съзнанието му, гонейки всички други мисли, карайки го да мисли, че всяка друга е грозна, недостойна... Малката също растяла. Искало й се да вижда бате и Петьо все по-често, искало й се да бъде красива пред него... Да му привлече вниманието, той отново да я прегърне... Но той я докосвал все по-рядко, целувал я все по-рядко. Това било така не защото Петьо бил пораснал и забравил чувството, което го дърпало към нея, а защото разсъждавал като много по-възрастен от колкото бил всъщност. Той знаел, че баща му и майка й са брат и сестра... Не можело той да й признае какво чувства... Само от кръвта се страхувал, не го било страх, че тя е малка. Нищо, че е малка, тя ще разбере...
Но той така и не й казвал. нито пък тя се осмелявала. Страхувала се, че ще остане неразбрана... Не! Той не е такъв, той ще разбере... Но нямала смелостта да му признае.
Годините минали, той търсел нейно копие, но никога не успявал да се задържи с някоя дълго, той обичал само една...
А тя искала бързо да опита от всичко. Искала да го опита с него. Но кръвта я спирала. Дълги нощи тя мечтаела да усети допира на устните му върху своите за първи път... Но го изпитала с друг! Мечтаела той да отнеме невинността й... Но друг го сторил!
Мъчели се и двамата. Срещали се, гледали се, мечтаели да се докоснат... Но не се докосвали! Мечтаели да откраднат секундичка един за друг... Но не го правели!
"Дали той изпитва същото?"мислела си тя.
"Дали тя изпитва същото?"мислел си той.
Един ден тя не издържала и му признала всичко. И за нейно учудване той изпитвал същото! И мъката станала дори по-голяма... Той я искал, тя го искала, но не можели да се радват един на друг!
И така вече петнадест години-те се искат, те се обичат, те се гледат от далеч, те не смеят да се докоснат... Кръвта ги спира!
А дали трябва?

[Dead`Paladin]

ееехеее баце къде отиваш ти може бии ??? кой мислиш че ще чете тоя роман

Moderated by koalka
т.9 от Правилника!

[rubi]

мале добре че немате нерви да го прочетете...писателката е влюбена в братовчед си..или се бъзика мн жестоко....

[mimiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii]

sq ko si bqhte napraili truda da go pro4etete i da uvajite truda na tova mom4e ili momi4e 4e ne mi stava osobeno qsno ot teksta...ne vrvam 4e mneniqta vi 6tqha da budat sa6titite...vse pak nali e za tva toq forum...spodelqi-pomagai...kazvash kvo mislish...kvo 4uvstvash...

[sladko_dete]

Тва е много, много тъжно, сълзи се появиха на очите ми докато го четох ...
Прилича ми на красиво филми, в което накрая се разбира, че единия от двамата е осиновен, и те живеят дълго и щастливо ... но не мисля, че и в живота "краят" е винаги щастлив ... Най - добрият варият на вашия проблем е да намерите своите половинки, защотото друг изход не виждам!Не е редно да сте заедно, не е редно ...

[nofi]

Тва е много, много тъжно, сълзи се появиха на очите ми докато го четох ...
Прилича ми на красиво филми, в което накрая се разбира, че единия от двамата е осиновен, и те живеят дълго и щастливо ... но не мисля, че и в живота "краят" е винаги щастлив ... Най - добрият варият на вашия проблем е да намерите своите половинки, защотото друг изход не виждам!Не е редно да сте заедно, не е редно ...

На мен също!
Гадно е да намериш нещо толкова красиво, а да не можеш дори да го докоснеш...

[woshata]

napravi edno rezume mn dulgo tva...(ni6to li4no ma e taka)ina4e "kruvta gi spira"mn kofti..po-dobre se otkaji...pri4inite mislq 4e sa qsni

[w0sh]

Хах той и симпатягата снощи го пусна тфа извратеното но не намери много хубави отзиви и какво няма. ЕБАХТИ ИЗВРАТЕНОТО ТИЙНЕЙДЖЪРСКО ГАДНО НЕЩО!!!!!!!! КАК МОЖЕ ДА се кефиш на братовчедка си и какво подяволите е романтичното ЕБАХТИ АА от тез неща ми се повдига.

[MayKyTy]

Много е тъжно, но и според мен начинът е само един, намерете своите половинки

[malone]

Бъдеща сценаристка на сапунени сериали.Добре ти се получават нешщата мила-има хляб в теб.Ще радваш третата възраст.

[sexa_na_kompleksa]

Добре е написано разказчето,макар че трябва да се направят някои корекции в самия стил на изказването към края - по-различен е от този в началото,не толкова изпипан,увлекателен.
А ако това наистина се случва на теб - по-добре забрави,та вие сте роднини !

abe az samo kato vidiah kolko si pisala mi se ot6tq da go 4eta be .q po nakratko.

ti mai qko se ebava6................

[ZaHaRcHe]

dali e istina ili ne nqq zna4enie vajnoto e 4e tova e zabranena liubov no se slu4vat takiva ne6ta no vseki trqbva da prodylji naprad

[MoHuTo]

Красиво е написано, чак ме разчувства...а относно авторката - ако това наистина ти се случва - много кофти мила - да обичаш братовчед си

[morenita]

Az smqtam che nqma nishti po-uvlichashto ot zabranenata liubov. S risk da prozvucha banalno shte kaja

[Q16Kd]

[quote=morenita]Az smqtam che nqma nishti po-uvlichashto ot zabranenata liubov. S risk da prozvucha banalno shte kaja