Аз това за майката го написах на Пепито.Първоначално написано от сонка
само не деи така просто не сам се досетила да гожоря с нея ся 6а поговорва
Странно защо Сонка отговаря...
Едва, когато нещо си отиде, едва, когато с нещо се простиш,
разбираш колко много ти е нужно... и започваш да тъжиш.
И знаеш, че не ще се върне вече, и празното местенце те боли.
Дори светът надолу да обърнеш, пак не ще го върнеш ти.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
