Здравейте! Аз съм на 16 и все още не съм се влюбвала, което в последно време взе някак да ме плаши. Зная, че при всеки е различно, но все пак има проблем. Не го пиша, за да се хваля, но когато минавам по улицата усещам погледите на мъжете върху себе си, момчетата ми се усихват, харесват външния ми вид много. Но аз рядко харесвам някого като човек, а и рядко се сближавам с момчетата. Сякаш ме е страх, че ще бъда наранена. А, те ме харесват. Освен това аз съм прекалено искрена и не мога да заблуждавам един човек, че искам да съм с него, а не е така. Вече няклко пъти ми казваха, че сигурно мога да съм с всеки, с който поискам, че момчетата постоянно са около мен, а аз не усещам нещата по този начин. Рядко някой ме привлича. Преди няколко дни срещнах момче на улицата, което сякаш не беше... поредното забелязало ме. В очите му видях нещо непознато до сега и той ми се стори съвършен. Не съм си предсатавяла, че ще срещна човек, който да ми направи такова впечатление. Бях като обсебена, но дори не можах да го заговоря, защото бях с човек, пред който просто не ставаше. Повече не съм го виждала. Но и сега той мио е пред очите. Няма как да го открия, знам. Чувствам, се странно, какво не ми е наред. Нямам проблеми с общуването, а не откривам това, което търся. Нз как да постъпя. Преди виждах хубави момчета по улиците или в кафетата, а от както видях Него, вече останалите ми се струват... обикновено, бледнеещи... Не мога да го обясня. Сякаш не мен нещо се промени. Не откривам подхидящия за мен и не ми се занимава с никой. Как да постъпя. Искам да обичам и да бъда обичана. Благодаря на тези които ще ме разберат, а тези, които няма - едва ли ще получат внимание.