Преди близо година ходих с едно момче..След като скъсахме така и не го забравих..Сега отново ходим..Но осъзнавам,че не мога да му дам това на което е свикнал и се чувствам някак глупаво когато седя до него..Той е свикнал да живее свой живот,да ходи по купони,нощни дискотеки и разни такива,но аз не мога да бъда него,просто защото имам родители които ме пазят като очите си..Никога не ми го е казвал или е искал от мен да ходя с него където и да е,съобразява се с мен винаги,но например когато гледам някакви снимки от купони на които е бил преди ...се чувствам излишна и..един вид сдухана и затворена..