Баа, не ви ли мързи да копаете така теми? Ама не ми пречи да се включа, хях.

Дневник нямам. Като бях на 7 имах. Мама ми го подари. И разбира се, пишех пълни глупости в него. Преди два дена даже го открих. Забележете, първото ми писане беше на втория ми учебен ден: "Днес беше прекрасен ден, едно момче от класа каза, че ме обича... и аз май го обичам, ама ме е срам да му го кажа"...(не беше написано така със запетайки, естествено)... ахахахахахахах, голям смях беше, като си го прочетох.

Таааа... на мнение съм, че е хубаво да имаш такъв дневник, като си малък. Яко фън е, когато след няколко години си го прочетеш.