Здравей миличка.Слава богу,вече минах през това и ето защо те разбирам напълно.Нормално е да ти е мъчно за съучениците си.До сега сте живяли като едно голямо семейство,а сега изведнъж всичко като че ли пропада и всеки тръгва по пътя си. Вместо да се натъжаваш за тях се замисли над това,се опитай да не губиш напълно контактите си с тях.Да се виждате ,да си говорите,дори и рядко.Аз например съм от София и всичките ми бивши съученици учат тук,но все пак и ние немарима много време да се виждаме,повече си общуваме по скайпа.Айде спокойно,не е края на света.Всичко ще е наред,наистиа се надявам да се сприятелиш с хората и от класа и да бъдеш щастлива.