Ок, сега ще ви разкажа една историйка, която е истинска, защото е моя (или поне е истинска през моята призма). Отбелязвам, че ще се съсредоточа само върху две момчета, за да не става сложно, но помежду другото е имало и други, в които съм била влюбена и съм си мислела не по-малко грандиозни неща.
Та, с Т. се познаваме от 4 години. Винаги съм го харесвала и винаги съм се чудела дали и той ме харесва. Но за тези четири години той не е оставал без гадже. Раздели се с първата си приятелка и след има-няма една седмица тръгна с друга и така откараха 3 години и половина.
С В. се познаваме от 2 години и половина, през които сме двойка, живеем заедно, карали сме се милион пъти и сме се разделяли няколко пъти по моя инициатива за по една седмица. След това си се събираме и така... Преди около 2 седмици пак с ебяхме скарали много.
Точно тогава разбрах, че Т. се е разделил с приятелката си (по нейно желание) и реших да му кажа, че го харесвам. И о, чудо! оказа се, че и той ме бил харесвал през цялото време. А аз се сдобрих с приятеля си.
Т'ва е историята в общи линии. Сега интерпретацията. Аз винаги съм се чудела за Т., но не съм направила нищо, за да не се меся във връзките му. (грешка?). Той винаги се е чудел, но не е казал нищо, за да не се меси във връзките ми (когато той има гадже, аз нямам и обратно) (грешка?)
Прз цялото време Т. ми е бил нещо като образец, с който съм сравнявала всички и сега имам за него една доста идеализирана представа (грешка?) Това, което ме дразни у него е, че никога не е поемал инициативата, ако не бях аз, така щеше и да си остане с чуденето или щеше да се разбере на един по-добър етап (значи съм избързала?) или когато е твърде късно (значи, уцелих момента?).
От друга страна, приятелят ми винаги е бил активен. Ако за 4 години Т. ме е докоснал!! няколко пъти, то В. си ме гушна още същата вечер, когато се запознахме. Това дава една доста ясна позиция.
Ккато казах Т, ми е нещо като еталон, а с В. се караме почти за всичко, но той е този, който още ме гушва вечер.
Ако не беше тази поредица от грешки с Т., нямаше да е толкова уникално това, че от 4 години се харесваме и уважаваме толкова много. Ако приятелят ми не беше толкова нахален и уверен в себе си, сега нямаше да сме гаджета и нямаше да сме заедно след толкова раздели. Ще попитате: та, вие заедно ли сте, след като мислиш за друг? Ще ви кажа, че той по никакъв начин не е почувствал нещо негативно от случилото се, защото сега, когато наистина мога да избирам, се чувствам много по-близка с него.
Вие поне сте млади, ами аз какво да кажа? И двамата ме виждат като потенциална съпруга и майка на децата си, имам си годежен пръстен и така... Хайде сега вие ми кажете кое е грешка и кое не. Единият е за мен (или поне така си мисля), другият въобще не е за мен (но сме заедно вече две години и половина).
"Грешките" лъсват след време, сега направи това, което ти диктува сърцето, защото няма нищо по-тъпо от това да си останеш с чуденето....