не е нито едното, нито другото.. истината е, че човек винаги е сам, защото никой не може да изживее с теб собствения ти живот.. НО по пътя си ние срещаме хора и общуваме, има хора, с които ни е по-приятно да общуваме, разбираме се, създаваме по-дълбока връзка.. тези хора ни оказват влияние, променят живота ни и нас самите в някаква степен.. НО както и всичко останало, нищо не продължава завинаги.. идва момент, когато пътищата ви се разделят - такъв е живота.. обстоятелствата се променят, хората се променят.. и винаги остава само споменът за онова, което е било, за онзи, който си бил.. и този спомен е там, за да не забравяме никога хората, които са били с нас, независимо колко са ни наранили.. защото, колкото и истинска да е една връзка, тя не продължава завинаги.. боли, да.. но това, че боли не означава, че не е било истинско.. просто такъв е живота - срещаш някого, прекарваш известно време с него и после се разделяш.. неизбежно е..