Пишем си сякаш всичко е нормално. SMS-ите ти са изпълнени с нежност както преди... Всичко сякаш е нормално,а не е ... Вече не си до мен... Вече не си мой... А и нямам право да те искам само за себе си... Преди се обичахме безумно много и всичко беше като красива приказка....нашата приказка....но преди бяхме заедно... Прекарвахме заедно по половин ден,понякога по цял,а имаше и моменти когато не се отделяхме един от друг с дни.... Кравивата ни приказка.... Но както всичко хубаво...и тя привършва... Делят ни толкова километри.... И въпреки,че ти твърдиш,че това не ни пречи и ще можем да се справим...че чувствата ни са толкова силни че месеците разделени един от друг няма да са проблем.... аз не мога да го повярвам... Никога съм нямала причина да не ти вярвам,но сега сякаш сърцето ми показва,че нашата връзка няма бъдеще... Не е възможно такова момче като теб да издържи да вижда приятелката си през няколко месеца и така години докато тя завърши... Колкото и да е силна обичта ти към мен немога да го повярвам... Толкова съм щастлива че те открих.Ти си човекът който съм търсила толкова много години...А така ме е страх че ще те загубя.... и с нищо не мога да си помогна...