Цитирай Първоначално написано от Анонимко
Благодаря за съвета.
На мен ми е пределно ясно,че трябва да го забравя,но нещо от вътре не ми дава да спирам да мисля за него,не знам защо...
Но,всичко с времето си!Сигурна съм,че сега може и да не спирам да мисля за него,но след няколко месеца,като не го виждам,ще го забравя постепенно,но не напълно.И това ме натъжава още повече,много,защото НЕ ИСКАМ ДА ГО ЗАБРАВЯМ,НЕ ИСКАМ!Предпочитам да живея със спомена за хубавите дни и вечери,от колкото да го забравям...може би съм мазохистка
Така е предлагам себе си като хапче за забравяне..