Аз съм на 19.Забременях на 12(след изнасилване) и на 13 родих момиче(настоявах да не абортирам,макар че нашите ме съветваха да го направя).Сега е на 6 години и е най-голямото щастие в живота ми.Относно "проваления живот",след средата на 6 и целия 7 клас не ходех на училище,а се обучавах у дома по програма дадена от директорката и съвета в училище,така че на 14 си продължих образованието като постъпих в елитна гимназия.През половиния ден когато бях на училище,баба ми или майка ми(ако не е на работа) гледаха детето,а след това аз.Пропуснатите купони с връстници?Ходех и на купони и се забавлявах.Детето обикновено заспиваше около 8 вечерта,а никой купон не започва толкова рано.Сега като е поотраснала (от 1-2 години вече) аз продължавам да си живея живота щастливо и детето ми е най-голямото щастие за мен.Приятелят ми (връзката ни е сериозна) е готов да я осинови веднага след сватбата ни (все още не сме решили дата,но аз не искам да бързаме).Да имаш дете е благословия,а не провален живот.А така или иначе всички вие ще си "провалите живота" след 4-8 години.