Айде с моя проблем не е проблем,но просто реших да споделя...

преди около 1 месец скъсахме с приятелката ми,с която не ходехме мн време,но аз някфо,свикнах с нея...и откакто скъсахме...държиме връзка...тоест...говорим си по скайп,кажи речи през ден два...
и все се караме...и всеки път ми се разваля настроението...ноо ето не мога мама му стара,не мога да кажа,няма да й пиша и толкова...не мога да издържа...просто искам да си общувам по някъв начин с нея...макар че не мога да я имам,няма как да я накарам да се видим...но поне там мога...и винаги й пиша,въпреки че ми става адски гадно...но просто искам,исками това е...не мога да кажа че я "Обичам" но някфо...просто до една степен тя значи мн за мене...понеже е човек с който наистина си приличаме по мн черти...та откакто само си пишем и скъсахме...постоянно се караме за някфи глупости,но аз пак и пиша и пак предпочитам да ми е гадно,да се караме,отколкото да получа безразличието й,като виждам че на нея хич не й дреме някфо...когато си говорим за любов...и тя някфа като ми казва...бъдещето е пред нас...направо издивявам просто някфо...не мога да седя при мисълта,че друг ще я има не знам защо така..не че е ревност...просто я искам но ето не мога да я имам...мога само да седя и да си блъскам главата,да се карам с нея,да спорим за глупости и поне да получавам няколко минутки внимание от нея...