Значи,на 2-ри юли това лято,един приятел имаше рожден ден и го направи в една кръчма,заедно с приятелите от стария му квартал.Аз бях единственият там,който беше от класа му и не беше от стария му квартал.Когато обаче видях за първи път приятелите му и се запознах с тях,веднага ми направи впечатление едно момиче-единственото момиче в компанията тогава.В началото ми се видя малко по-голяма отколкото беше всъщност и някакси недостъпна...Обаче беше страшно красива.Седнахме на масата в заведението,аз бях седнал точно срещу нея(случайно беше) и постепенно започнах да разбирам,че май я харесвам.Защото не можех да сваля очи от усмивката и...Беше уникална.След като свършихме със заведението,цялата група отидохме да се шляеме из квартала им.За съвсем кратък период от време аз и въпросното момиче бяхме останали сами,понеже другите бяха отишли да се снимат май...Тогава се уверих,че тя беше съвсем земна,че въпреки,че беше адски сладка и хубава,тя не беше нито грам надута,нито тъпа...Чак не ми се вярваше.Но времето обаче
летеше и изведнъж дойде време да си ходим.Аз и приятелят ми от класа(рожденика) си заминахме.Аз му казах:"Братле,страшно е красива,такова момиче не съм виждал досега!".Той ми отговори,че ще пробва да уреди нещата.По това време обаче,тя се оказа,че ходела с някакъв тип.А пък и беше началото на лятото,а аз през това лято почти през цялото време щях да бъда извън София.Така че се надявах в края на август,когато вече съм тук,тя да е свободна.Пък и тя беше споменала,че ще почва работа някъде,нещо с готвене.

И оттам започна и може би най-хубавата част...От този втори юли досега,независимо къде бях,независимо какво правих,винаги в главата ми беше тя...И усмивката и!Когато спах я сънувах,когато се разхождах си представях,че ще я видя,когато се напивах на купони,тогава си мислех дори още повече за нея и за края на август,когато ще я видя...Първата вечер,когато отидох на село нямаше никой и аз реших,понеже беше вечер,да седна за малко на моста и да се порадвам на реката,гората,звездите и всичко.И тогава така се размечтах за нея...Направо имах чувството,че е до мене едва ли не и че съм я гушнал и я гала и целувам,а на нея и е хубаво...Аз,който по принцип когато видя хубаво момиче,веднага си мисля:"Ей,ебати путката,тая ше я скъсам!".В случая обаче,просто беше коренно различно.Мечтаех си не за яко ебане,а за нежност...Въпреки че може би звучи странно на някои.
Или пък една вечер,когато бяхме с приятели на брега на морето и беше много готино,тогава пак си мислех за нея и какво би било ако беше при мене.Когато си лягах и когато се събуждах,винаги тя ми беше първата мисъл.И пак се размечтавах...Когато се прибирах в София за по няколко дни,първото нещо,което правех е да седна на компа и да видя снимката и.И понеже джиесема ми е по-прост,снимах я от компютъра на телефона.Снимката не излезе особено добре,но пак си я поглеждах,където и да бях.А когато виждах падаща звезда,винаги си пожелавах нея!И въобще,ако съществува любов от пръв поглед,със сигурност този мой случай е точно такъв!

Каквото и да правех това лято,а аз правих доста неща,всичко беше с мисъл за нея.Каквото и да правех,го правех и с мисълта,че след това,като я видя,ще и го разказвам.Непрестанно си правех планове,че в края на август,когато вече съм си в София,ще разбера благодарение на онзи мой приятел(дето беше рожденика),ще разбера чрез него къде работи тя,ще мина оттам УЖ случайно,ще и припомня кой съм,оттам ще се заговорим,след това ще минавам пак оттам да я виждам и така ще стане нещо...Даже бях проверил в някакъв календар кога има имен ден,за да и го честитя и се оказа,че е на първи септември,точно,когато трябва!И колкото и хубаво да ми беше през лятото,постоянно чаках и неговия край,за да може най-накрая да я видя и да дам всичко от себе си за да се получат нещата.Нещо повече-взех си избелваща паста за зъби и отидох и на зъболекар,за да ми изчисти зъбен камък и да може усмивката да е изрядна,понеже нейната усмивка не мога да я забравя още...Миех си зъбите след всяко ядене с тая паста,за да има ефект,както и
започнах редовно да използвам лосиона срещу акне.Започнах и да ям повече,за да кача някой килограм,понеже ми трябва.Почнах и по малко да ходя на фитнес.Четох и много теми в тоя форум за това какво точно обичат момичетата в едно момче и какво да направиш,за да ги впечатлиш наистина.Почнах да се интересувам повече и от нещата,за които тя ми говори в малкото време,в което се бяхме видели.Помня всяка нейна дума тогава,всяка усмивка...И всичко това,само за да може,когато дойде времето да отида при нея,всичко да е точно и изрядно и нещата да се развият както трябва.

И ето,най-накрая дойде този край на август и аз вече съм тука,в София.И казах на онзи мой приятел да пита нейните приятели или нея,къде и кога работи и дали е свободна.И познайте какво се оказа.ОЩЕ ХОДИ С ОНЗИ ТИП ОТ ПРЕДИ.Пратиха ми тоя смс точно когато бях седнал да ям и честно казано,направо ми се отяде.Преди това бях предупреден,че може и така да стане,обаче аз въпреки това продължавах да вярвам.Ето това беше интересното-аз обикновено в дадено момиче винаги търся някакъв недостатък или пък ако не го намеря си казвам:"Няма да стане,нямам шанс.".А този път тя ми се видя просто идеалната за мен,а и наистина си вярвах и бях готов на всичко,за да станат нещата с нея и да си сбъдна мечтите,дето цяло лято ми бяха в главата.Обаче уви.Тя ходела сериозно с онзи.И откъде после да бъда оптимист?!И как да не се оплаквам от шибания ми късмет,когато той винаги ми обръща гръб в такива моменти?!Просто боли много.Понеже наистина вярвах,че този път ще стане...

И като извод,мога да кажа само,че мечтите са едно от най-красивите неща на света,но само глупаците вярват,че те наистина се сбъдват.Аз обаче явно съм от глупаците.