Искрено ме вълнува името на автора.
Днес нещо в мен се пречупи и си мислех да си излея мислите в подобна тема, но се въздържах(за съжаление на най-добрият човек на света, на когото плаках по телефона)...
Както и да...съгласна съм....."start over"/"try again" не съществуват в реалността, просто трябва да го преживеем.
"Каквото е писано... ще се случи"...Хората вървят по своя път, преплитат пътеки с други, наричат ги "приятели", влюбват се..., пътеките се разминават...и всеки продължава...
Но аз не го вярвам.Наивна съм.Наречете ме "дете", "глупачка", "луда".... аз често се обръщам през рамо...и ако срещнем погледите си...се затичвам обратно.....обичта не умира, нито се губи....

пп:много емоционална го раздавам май:))