Благодаря ти много Ами знам,че след всичко това заслужава да не й говоря,но съм склонна да й простя,по простата причина,че още 2 години ще ме заедно,и все някакси ще трябва да се търпим,а и само с нея съм толкова близка от класа(понеже целия клас е разделен на 2-3 групички,ама то си е нормално),а относно споделянето не мисля,че й надувам главата,защото постоянно ми мърмори и се сърди,че нищо(!) не съм и споделяла,а много често супер много хора като имат проблем идват да си го споделят с мен,защото много добре ги изслушвам,но за моите проблеми ..... Знам,че това й е личното пространство и нямам право да се меся,нито да и чета писанията,но тя като иска непрекъснато да й разправям какво се случва в моя личен живот,и щом се предполага,че сме приятелки,мисля че мога и аз да искам да ми споделя повече и да сме по-близки.Нямам друга толкова близка "приятелка",преди до 7-ми клас имах най-добра приятелка,но като отидохме в различни училища тя се промени,а по рейсовете се правеше,че не ме познава,но някакси оправихме нещата и сега не се виждаме много често,но когато се видим сме си супер близки и направо не млъкваме Докато с това момиче,може би защото се виждаме всеки ден или нз,а може и проблема да е в мен,но все се успокоявам,че като завърша и ида да уча в чужбина ще си намеря по-сносни приятели