Здравейте,
Незнам дали е от възрастта, хормоните или нещо друго, но в момента ме налегнаха едни такива мрачни мисли. Един часа е след полунощ и съседът ми прави купон и в момента около мене звучат или прочувстени бааладични чалги или страхотно ретро. И в двата случая тези песни изострят сетивата ми , отпускат ме и отварят съзнанието ми....И се замислям че досега не съм срещнала момчето, което да навлиза в съзнанието ми , при мелодията на тези песни. Била съм с момчета, не е като да не съм била. За да правя животът си интересен го изпълвам с безсмислени трагеедиии....Но къде му е смисъла?Имаше едно момче преди време. За мен той беше идеалния, но ест не беше. Разочаровах се. Това беше почти преди година. Той ме караше краката ми да омекват, но аз май не му действах така.....Има и момчета, които знам че ме обичат, но не карат коленете ми да омекнат.....Не съм правила секс, но за мен това не е най-важното....Вече съм на 17 и ми се иска да имам до себе си човек, който да ме привлича, също и аз него. Да бъдем заедно, да градим нещо мн хубаво, да с оттдаваме един на друг......И дори и след това да страдам, да знам че си е заслужавало, да знам че съм преживяла нещо разтърстващо....и тези песни да ми напомнят за него....Къде е тази любов? Ще продължа да я търся и когато я срешна ше я питам как е