
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Вашите изцепки..
хах аз мн имим понеже съм си и лигла.......мии а ся се сетих....
седим си в час.....и аз виждам една муха.......ама малка...... и тъкмо да кажа муха и ми си стори че е комар и викам "мухаааар" и сички леш.......
ся в 7-ми клас в часовете по англ. господина беше мн зле горкия...![]()
![]()
и седим и си лафим и чоплим семки........ и герито вика пссст ифе виж господина носи прашки..... аз се загледах и така на доста висок глас казах "абе господине защо носите прашки" той горкия мн се изчерви........
друго....... ааа слаф от моя клас и тя като мене мн луда....... и вика на господина "господинее от де сте си зели перукатааа" "а с къф прах за пране я перете" "господине при следващата двойка която ми пишете ше ви смачкам стафидките....." и сички мн леш..... ааа веднъж слаф слиза по стълбите с едни оооогромни слушалки и си подскача и аз съм по напред....... и по едно време чувам плиоооос и се обръщам и гледам слаф на земята смея се и я гледам а та седи седи и аааааау и аз смях..... влизаме в час а ад продължавам да се смея...... и като видях госпожата с кфи обувки още повече..... и докато обясня кфо е станало щях да се напишкам........![]()
![]()
![]()
а веднъж слаф пак......бърза о блъска вратата а тя една желязна и мн тешка и блъска я със сичка сила и спира да си огледа..... обачи вратата мн силно се удари в камъка отсреща и се върна със страшна бързина.... ииии напрао в окото и........ аз седях и я гледах а тя.......... обърна се и се смее ама от окото дег си е ударила тече сълза....... и аз леш и тя века ся тфа не е важно важната е да намерим софи........ ама оооох как ме заболяяяя.... и двете смях......
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
е това от мен като се сетя нещо друго ще пиша... надявам се да се забавлявате....... убичъм да стаам за смях......
![]()
![]()
![]()
и е мн интересно да се смея на чужд гръб.......
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
,,когато имаш НУЖНОТО и не му даваш НЕОБХОДИМОТО,оставаш с НИЩОТО и чак тогава осъзнаваш същноста на МАЛКОТО, което е трябвало да дадеш,,