Любовта.. (според мен)

[hoseto_]

Случи се лесно и не толкова бързо но не както винаги съм си представял - да те грабне от първия споделен поглед – не, постепенно и точно затова неусетно. Видях я на сватбата на един мой добър приятел. Бях слушал за нея, знаех че е красива, но красивите жени са като разликата между добрите и великите художници – ако нямат красива душа остават само добри – та и аз знаех че красивата жена е необходимо но не достатъчно условие за да преминеш в света в който всички искат да бъдат но никой не продава билети за него. Запознахме се, в този момент според мои предишни представи, ако това е дамата с главно “д”, трябваше вече да съм влюбен, но не и този път.

Разделихме се и в мен остана впечатлението че е наистина красива, не ме е излъгал приятеля ми, приех че при следващата ни среща ще съм забавен и неангажиращ, за да ме хареса, но не с дълбоката цел да бъда мъжа на живота й, даже не и за поредната бройка – просто от желанието да бъдеш харесван от всички красиви жени.

Втората среща беше по- различна, тя просто беше още по красива, но какво толкова – си казах аз – нали красотата все пак не е достатъчна. Говорихме доста, предимно аз – обяснявах й колко е красива, но по забавния неангажиращ начин който ВИНАГИ работи. Така си изградих нейния образ – красива(не мога да не го повторя) и готина(сега, смисъла който аз влагам в тази дума се разбира от хората които са готини, за другите изобщо няма да си губя времето да обяснявам), съчетание което е прекрасно – тук вече според предишните ми представи работата е “бетон” – но не, все още се забавлявах и не се замислях изобщо за Любов – дума която досега ме озадачаваше така както свидетелите на чудеса които не могат да обяснят прекарват цял живот в изследването им.
Разделихме се с взаимни симпатии, решихме, че ще поддържаме контакт и ще видим какво ще последва. Прибрах се и се впуснах в ежедневието си. Разбира се си разменихме няколко забавни съобщения, но нищо сериозно.

Докато с един приятел си споделяме взаимно вечерта как сме срещнали жени, които са рядко срещани, получавам съобщение че й липсвам – разбира се, че се зарадвах, но все пак не си помилих че съм влюбен – похвалих се че на някой липсвам(всеки иска да липсва на някой ). Каде точно се промениха нещата незнам, но аз забелязах промяната в себе си на спирката на рейса, на която почти винаги чакам около 20 минути.
Та, седя си аз и усещам че се усмихвам и изобщо не ме интересува кога ще дойде рейса. Нещо е станало с мен – казах си. Качих се в рейса, седнах и до следващата спирка ми беше ясно какво е Любовта! Разбрах защо влюбените хора се различават от тези които не са имали това щастие, разбрах как изглеждат и какво усещат.

Как разбрах ли?
Просто осъзнах, че не мисля нищо и съм щастлив – дали е от химически реакции незнам и не искам да споря с докторите които го твърдят – дори не мисля за НЕЯ просто не мисля нищо и усмивката е заспала да устата ми.
После се върнах назад и си припомних какво мислех и усещах преди време на същата спирка и в същия рейс – как още от раздялата ми с приятелите се готвех за дългото чакане, как мислите ми скачаха от едно нещо на друго и моя отчаян опит да ги контролирам, как при качаването в рейса се оглеждах какви хора се качват и мислите ми политаха да ги изледват и изпитват.

След това седнах и написах това което четете, сега вече съм сигурен какво е любовта(за мен), тя не е непрекъснати терзания къде е любимия и какво мисли, не е и ревността която те изгаря с повод и без повод, тя е празната глава и пълната душа които ти казват че няма значение каде и с кой е обекта на любовта ти, че няма значение кой се вози с теб в рейса, че каквото и да ти се случи отсега нататък ти имаш нещо което е най-важното, най-ценното, най могъщото и най-жадуваното усещане и няма кой и как да ти го отнеме. Единствения недостатък е, че любовта само ти носи усещане, че спира времето, но тя не го спира в действителност. Тъй че не мога определя трайността й, но едно е сигурно - дори и само миг да е – заслужава да й отделиш цялата си същност, пък каквото стане....

прочетох последното изречение. беше хубаво.

[Valar]

Толква жестоко си хлътнал,че чак ми става жал!
Нищо лично,но с това държане като не виждал много скоро ще ти стане много ама МНОГО кофти!
Правило номер едно е никога да не се изгубваш в някоя жена. Не можеш да концентрираш целия си свят около нея без да жертваш своята индивидуалност. Повечето жени обожават мъже, който има добро усещане за това, кой е той. Това е повече от простия факт да знаеш кой си; това означава да се утвърждаваш и да почиташ идеалите си. Не ги променяй, само за да се съгласиш с нея. Ако го направиш, тя ще види колко безхарактерен си. Не казвам, че жените винаги имат зъл интерес и притискат прекалено много. Те по-скоро притискат за да видят реакцията. Добра е ВСЯКАКВА друга реакция, освен “ОК, както кажеш”. Превръщането в безгръбначно просто създава още враждебност. Тя ще продължи да притиска, за да види дали вкъщи въобще има някой. Може и да звучи по детски, но не е. Ако не можеш да се бориш за себе си, тя ще си помисли, че не можеш да се биеш и за нея. Дълбоко в нейното ДНК е заложено тя да иска да се чувства защитена. Забележи разликата между защитена и позлатена. Жената не иска да й се казва какво да прави, тя иска да бъде уважавана. Понякога синдрома на Доброто момче води до липса на самоуважение. Никоя жена не уважава мъж, който преди всичко не уважава себе си. Това важи и за обратната посока.

Какво е решението? Това са по-скоро няколко стратегии, които ще ти помогнат да не попаднеш във въртележката. Работи най-добре, ако от време на време предизвикаш жената, като НЕ се предадеш. Да, учтиво е да я попиташ какво предпочита, но запази собствените си предпочитания, вместо винаги да изпълняваш желанието й. Това не е грубо, а просто начин да запазиш честността във връзката. Сигурен съм, че сред вас е имало хора, които не са искали да гледат “Титаник”, нали? Това имам предвид. Даването и взимането трябва да е еднакво при вземане на решенията, без значение дали е избор на ястие за вечеря или на това, кой ще е отгоре!

Пасивността е убиец номер едно за връзките. Не само че трябва да действаш, каквото и да кажеш, трябва да действаш истински. Понякога заседналият начин на живот води до повече раздели. Изненадай я с възможността да бъдеш спонтанен, а част от това е да не искаш разрешението й да бъдеш спонтанен! Това ще те върне на първа редица!
Просто ти дадохо дълго съветче надявам се да ти е от полза!
Защото не искам да го правя след седмица в съвсем друга тема!
Айде успех!

[hahavteen]

Това защо ли ми се струва че съм го чела и друг път...

[Valar]

Това защо ли ми се струва че съм го чела и друг път...

Само ти се струва явно!

[malakalmavt]

Валар, ти си цяла жива енциклопедия! Тия работи от къде ги прочете, ако не е тайна?

[hahavteen]

Това защо ли ми се струва че съм го чела и друг път...

Само ти се струва явно!

Аз не казвам че не го е писало момчето Просто може да го пускал и на друго място (в момента не се сещам къде ) или да е пускал и друг път темата.Определено съм го чела но не мога да се сетя кога и къде

[Valar]

Валар, ти си цяла жива енциклопедия! Тия работи от къде ги прочете, ако не е тайна?

Тия работи ги знам от личен опит!
Не е тайна!

[hahavteen]

Това защо ли ми се струва че съм го чела и друг път...

Само ти се струва явно!

Мне сега съм сигурна че не ми се струва http://www.e-bane.net/modules.php?na...ticle&sid=2456

[Valar]

Това защо ли ми се струва че съм го чела и друг път...

Само ти се струва явно!

Мне сега съм сигурна че не ми се струва http://www.e-bane.net/modules.php?na...ticle&sid=2456

Егати шоуто!

[mid_get]

Абе, "четивото" е занимателно и интересно, ама авторът поне можеше да спомене източника...