Аз също не смятам да се впускам веднага в подобно начинание, хубаво е да поживееш известно време с някой и чак тогава... едно е да сте лудо влюбени, когато ти си си у вас, а той - у тях, и съвсем друго е когато той си метне чорапите върху телевизора да речем (не знам от къде го измислих ), а ризата на дивана, а ти точно до преди малко си подреждала... или пък да ти заяви, че не обича риба, след като ти е отнело 2 часа да я сготвиш
При съвместното съжителство малките търкания или неразбирателства, които преди не са ти правили кой знае какво впечатление, защото си била щастлива, замаена от любов, изведнъж се превръщат в сериозен проблем и ти вгорчават ежедневието.

Освен това, преди като се скарате за нещо, можеш по всяко време да си вземеш чантичката и да се прибереш, да изчакаш известно време да ти мине и отново всичко е така, все едно нищо не се е случвало.
А сега как ще си тръгнеш, нали си си у вас? Трябва да преглътнеш всичко, докато се сдобрите, няма къде да се усамотиш...
А и като знаеш, че дори и да искаш да се разделите, има един гаден подпис, който усложнява нещата и не ти позволява да си тръгнеш просто ей така, преди да си преминала през трудния процес "развод", се чувстваш още по-ограничен/а

Единствената пречка да живееш само на семейни начала с възможност да се "оттеглиш" по всяко време, са децата. Ако ги има, става по-сложно.
Някак си гадно е да знаеш, че мама и татко всъщност изобщо не са женени..