Не ми допада идеята да се прибера вкъщи след кошмарно дежурство и да се "трансформирам" в слугиня (а повечето мъже търсят точно това- домашна прислужница, която чисти, готви, пере и мисли за всичко и всички). А и на фона на предстоящото ми учене (всичко на всичко 6 години + специализация минимум 4) някак си ми се иска да си стъпя на краката, а не от абсолвентсия бал направо в обредната зала, а оттам- в родилното.
Не ми допада промяната на романтичната идея "ще живея с мъжа на живота си" в "ще давам отчет ако закъснея, ще трябва да давам обяснение, че съм излязла с приятелки на кафе и т. н." За мен бракът е ограничение.