Каза се тука някъде..."Ако не Бог, кой тогава е създал вселената?" (перифразирам...)...ами я си представете, че се докаже абсолютно точно, че всъщност вселената и Големия взрив са причинени от налягането между група газове...примерно?!
Според мен Бог е във всеки...възприет по различен начин!Аз лично не вярвам в Исус...нито в Аллах...в Йехова...или някой друг!Да, Буда ме кефи, щото е философ...и той казва, че хората сами правят всичко, а не защото някой така е повелил!
Аз вярвам във висша сила...но тя не е Бог....тя е самия човек, неговите чувства, възприемането му за света, неговите постъпки....защото според мен, никой друг не може да решава, как да оцелявам аз...аз оцелявам така както намеря за добре....защото всичко, което правим е наша си приумица, не на Бог....
Може да се оспори, но се чудя дали да го правя или да си пуцам Секъндлайф... или да прочета Хари Потър 7 най-после...

Каза се тука някъде..."Ако не Бог, кой тогава е създал вселената?" (перифразирам...)...ами я си представете, че се докаже абсолютно точно, че всъщност вселената и Големия взрив са причинени от налягането между група газове...примерно?!
Не, не, идеята изобщо не е такава... ще ти пусна няколко цитатчета, вместо да пиша, зашото ми се пуцааааа...

Отговарям, като казвам, че съществуването на Бога може да се докаже по пет начина (или пътища). Първият и по-очевиден начин е, който се основава на движението. Явно е впрочем и се потвърждава и чрез сетивата, че нещо се движи в този свят. Всяко нещо обаче, което се движи, се движи от нещо друго; нищо обаче не се движи, освен според онова, което има силата към това, към което се движи. Движи обаче нещо, което подлежи на движение. Да се движи нещо това означава да се изведе от възможност в действие. Обаче не може да се изведе нещо от възможност в действие освен чрез нещо, което е в действие. Това е така, както топлото в действие прави дървото, което е топло във възможност, да бъде действително топло, и по този начин то движи и променя същото. Не е възможно обаче едно и също нещо да бъде в действителност и във възможност по отношение на едно и също нещо, но само по отношение на различни неща. Защото онова, което е топло в действителност, не може да бъде едновременно топло във възможност, но е едновременно студено във възможност. Следователно не е възможно по отношение на едно и също нещо и по един и същ начин дадено нещо да бъде движещо и движено или пък то да се движи само по себе си. Оттук следва, че всяко нещо, което се движи, трябва да се движи от нещо друго. Ако обаче това, което причинява движението, се движи, трябва и самото то да се движи от нещо друго, а това (последното) от нещо друго. Това обаче не означава, че може до безкрайност да се процедира (върви) по този начин. Защото така не би съществувал първи източник на движението... Понеже онези неща, които се движат, не се движат освен чрез това, чрез което са раздвижени от първото движещо. По същия начин, както тоягата не се движи, освен ако не е движена от ръката. Следователно необходимо е да се стигне до някакво първо движещо, което от нищо не се движи. И под това всички разбират Бога.

Вторият начин изхожда от действащата причина. Намираме, че в сетивните неща в света е налице градация. Нито се среща, нито пък е възможно нещо да представлява действаща причина само на себе си, защото това означава да съществува преди себе си. В действащите причини не може обаче да се отива до безкрайност. Защото при подреждането на действащите причини първата причина е причина на средната, а тази е причина на последната или средните неща са повече или са само едно. Ако обаче се отстрани причината, отстранява се и нейното действие. Следователно, ако нямаше нещо първо в действащите причини, не би имало нито крайно, нито средно. Ако пък така се процедира до безкрайност по отношение на действащите причини, не би съществувала първа действаща причина. И по този начин не ще има нито последно действие, нито средни действащи причини, което е обаче ясно, че е погрешно. Необходимо е следователно да се допусне съществуването на някаква първа действаща причина, която всички наричат Бог.

Третият начин изхожда от възможното и необходимото. И той е следният. Ние намираме сред нещата някои, които са възможни да бъдат и да не бъдат. Защото някои неща възникват и загиват и следователно са възможни и невъзможни. Невъзможно е обаче всички такива неща да съществуват винаги. Онова, което е възможно да не бъде, понякога не съществува. Ако следователно всички неща е възможно да не бъдат, понякога нищо не би имало в нещата. Но ако това е вярно, дори и сега нищо не би имало, понеже онова, което не съществува, не начева да съществува освен посредством нещо, което съществува. И тъй, ако нищо не е било съществуващо, би било невъзможно щото нещо да започне да съществува; и по този начин нищо не би съществувало, което очевидно е погрешно. Следователно не всички съществуващи неща са възможни, но е целесъобразно да има нещо необходимо в нещата. Обаче всяко необходимо или притежава в друго причината за своята необходимост, или няма (такава в нещо друго). Невъзможно е обаче да се процедира до безкрайност в необходимите неща, които притежават причина за своята необходимост, както невъзможно е това и по отношение на действащите причини (което е доказано в същия параграф). Необходимо е следователно да се установи нещо, което да бъде необходимо само по себе си и което няма причина за своята необходимост в друго (място), но което е причина за необходимостта на другите неща.

Четвъртият начин изхожда от степените, които се откриват в нещата. Защото в нещата се открива нещо, което е повече или по-малко добро, истинно и благородно. И така за всички други. Но «повече» и «по-малко» се казва за различни неща според начина по който те се приближават към максималното. Така повече топло е онова, което повече се приближава към онова, което в най-голяма степен е топло (горещо). Следователно е налице нещо, което е най-вярно, най-добро, най-благородно и оттук — най-съществуващо. Защото наистина тези неща, които са най-верни, са и най-съществуващи, както се казва (от Аристотел в «Метафизика», кн. И). Онова обаче, което е най-много такова в някакъв род, е причина за всички неща от този род. Например огънят, който е най-горещ, е причина за всички топли (горещи) неща, както се казва в същата книга. Следователно има нещо, което е причина за съществуването на всички неща, на добротата и на каквото и да съвършенство. И това ние наричаме Бог.

Петият начин изхожда от ръководството (направляването) на нещата [целесъобразност на нещата]. Ние виждаме, че някои неща, на които липсва познание, както например естествените тела, се извършват поради целта. Това се вижда от онова, което се извършва винаги или по-често по един и същ начин, както се постига онова, което е най-добро. Откъдето е явно, че не случайно, а интенционално те достигат до целта. Съществата, които нямат знание, не се стремят към целта освен чрез някой знаещ и разбиращ, както стрелата се направлява от стрелеца. Следователно съществува нещо, което проумява и от което всички естествени неща се подреждат спрямо своята цел. И това ние наричаме Бог.
Да, Буда ме кефи, щото е философ...и той казва, че хората сами правят всичко, а не защото някой така е повелил!
Буда е пъзлив песимист. Видял болния, страия и мъртвия и решил, че от света по-голяма дупка няма. Гениалната фраза "Що за извратен Бог ще създаде души, само за да ги изтезава" отново произхожда от твърдото му убеждение, че Битието е уред за мъчения на съзнателните твари. А истинското предназначение на гореспоменатото...
никой друг не може да решава, как да оцелявам аз...аз оцелявам така както намеря за добре....защото всичко, което правим е наша си приумица, не на Бог....
Извини ме, но нима отричаш, че характерът ти не е следствие изцяло от външната среда? ДНК, родители, приятели, медии, личен опит, чиста случайност, етц? А от кое е следствие външната среда?