Виждала съм го 3 пъти..
Очите ми останаха в него..
Такова излъчване, такова изражение, такъв поглед...
Никога не съм се влюбвала и не очаквам да ми се случи.
По-точно не очаквах. Това момче ми разби представите.
Без дори да ме погледне, без дори дума да каже.
Едва ли съм влюбена, но не мога да насоча мисълта си към нищо друго освен към този непознат. И това продължава почти две седмици! Това не е нормално при условие, че не го познавам. Виждам някакъв човек и 2 седмици след това усещам как почти непрестанно мечтая за него.. Не, не, не е нормално и не е на хубаво.

Знам за него единствено къде учи и че тази година ще завърши. Каза ми го една приятелка (братовчедка й учи в едно училище с него, но не се познават лично).

Трябва да предприема нещо. Това не може да продължава. (btw, такъв човек не може да същестува ).
Аз съм с 3 години по-малка, невзрачна и...въобще не съм човек, който би могъл да представлява интерес за него. С такива като мен се разминава всеки ден. Тоест увереност за действията нямам. А какви да са действията - не знам. Нелепо е просто да отида и да го попитам как се казва. Дори не знам кога ще го срещна, за да се подготвя психически, и дали изобщо ще го срещна отново. За 2 седмици - 3 пъти. А може повече никога. Тази мисъл откровено ме плаши.. А не знам защо.
Дайте някакъв съвет, щото откачам вече с тва мойто въображение.

Верно ли изписах тва за някъв непознат, който съм виждала 3 пъти?!
Аз съм луда.