Дъб до дъб, гъста гора, няма къде да сера! Луната бледа, гъза ми гледа, лайното с трясък, пада с крясък. Клони кърша, гъза си бърша, мамка му керлива, туй било коприва! познато чувство в мен напира усещам, че ми се досира съзирам два вековни бука стоп! аз ще сера тука покачвам се високо разкрачвам се широко пускам две лайна отвесно чакам - става интересно лайната мои с трясък се пръскат на мокрия пясък гъсти клони кърша и гъза си бърша мамка му керлива, туй било коприва!
УНИКАЛНО НАЛИ!
намерих го в едно саит4е