Аз не съм се отказал, тя се вслуша в на майка си съветите и това ме подразни. Попитах я "Когато се оправите с вашите, искаш ли да бъдем заедно" и тя ми отговори "Да" и се усмихна по онзи невинен начин..пак я попитах и тя каза пак "Да".Но каза, че дотогава не можем да бъдем повече от приятели и ще мине време докато се оправят нещата с техните и чак тогава ще се разбере дали можем да бъдем заедно..Няма значение, нека не се виждаме, но нека знам, че сме заедно..не мога без нея, света ми се струва празен