Здравейте аз съм момиче от Пловдив на 15 и тази година ми се случи най-прекрасното нещо случвало ми се някога. На Морето срещнах едно момче което ме грабна още от първият момент в който го зърнах реших да се запозная с него и се запознахме той е на 17 и веднага си пролича по изражението че се харесахме. На него му оставаха още 2 дена на морето и всичко беше прекрасно излизахме заедно говорихме си за какво ли не всичко мина прекрасно - толкова мило нежно и истинско момче никога не съм имала честта да познавам ! Но както винаги има едно голямо НО - момчето е от София Толкова ми беше мъчно да се сбогувам с него а по неговото изражение и той не искаше да си ходи - просто като си засечеме погледите сякаш очите ни казваха всичко без да отворим дори уста.
Написах това нещо да споделя с някого защото ми е много тъжно и мъчно - най-милият най-нежният най-искренният най-истинският човек е далеч от мен и повярвайте ми такова момче никога не съм срещала а можеби и няма да срещна повече. Съжалявам че си пиша за проблемите но просто исках да споделя с някого магар и с хора които не познавам. Мерси за вниманието и благорадя на тези които са го прочели.