страх от разочорование !!!!!

[misSsX]

било ли ви е страх да не разочаровате човека които обичате
например аз ходя вече година с гаджето си и той страшно мн ме обича и понякога ме е страх да но го нараня или разочаровам по някакав начин
при вас има ли някав такъв минимален страх

[IKisseDAGirL]

Не, винаги мисля преди да направя нещо, а и съм сигурна в самата себе си.

[monityY]

няма на4ин да няма,винаги има макар и да е малак страхът

[Like the wind`]

Да,случвало се е да ме е страх как ще реагира на дадена моя постъпка и да ме е страх да не го нараня.Не мисля много преди да направя нещо,страшно импулсивна съм и съзнателно или не съм го засягала понякога с постъпки или думи.Опитвам се повече да премислям нещата и да действам разумно,за да не се получава така.

[Deni4ka93]

В повечето случаи се страхувам дали той би ме наранил, а не аз него...

[sh3_1s_7h3_0n3]

колкото повече се притесняваш и мислиш за това как да не го разочароваш, толкова по-голям е шанса наистина да допуснеш някоя глупава грешка, от която той да се разочарова...

...и въпреки че го осъзнавам... и аз доста често се притеснявам за това... но някак вече сякаш свикнах... пък и... дори и да направиш нещо, което да го разочарова, той трябва да те приеме и с положителните и отрицателните ти черти... никой не е перфектен в крайна сметка... човешко е да се допускат грешки, човешко е и да се прощават

[radito]

Не (кратко, точно и ясно)

[demons_of_my_soul]

Не (кратко, точно и ясно)

[Iv4eTy]

Ами случвало се е но рядко, защото знам какво правя. По скоро понякога ме е страх мен да не ме разочарова....

[iLoveChocolate]

В повечето случаи се страхувам дали той би ме наранил, а не аз него...

или след дългата връзка с него бих се страхувала да започна нова връзка,за да не завърши примерно катастрофално като миналата

[koalka]

Било ме е страх и това е нормално.Но не винаги успяваме да не нараним човека, когото обичаме.Затова пък, ако вие се обичате и си прощавате, няма да има проблем.

[sexy_for_you]

В повечето случаи се страхувам дали той би ме наранил, а не аз него...

И аз така...

[kobrichka]

В повечето случаи се страхувам дали той би ме наранил, а не аз него...

Да и аз съм на това мнение.
Аз знам какво би го наранило и затова не бих го направила,мисля че и той не би направил нещо което би ме наранило,но никога не се знае.

[Th3MaN]

Нормално е да те е страх. Както ти сама каза го обичшаш и се страхуваш че може да му навредиш с нещо.

[MoHuTo]

Нормално е да се страхувам, обичам го и не искам да го нараня с думи или с действия...страхувам се също и той да не ме нарани, но няма как понякога нещата просто се случват, въпреки че не ги искаме...

[FiRe_LaDy]

Да било ме е страх и сега когато му казвам нещо ме е страх да не го нараня.Направих го веднъж и видях,че го заболя.За това внимавам какво правя и какво говоря.Но също така ме е страх да не ме нарани и той мен.

[lilit_666]

Човек трвбва да е наистина много наивен,за да вижда всичко в розово и да не се страхува.Аз съм реалист-по-точно животът ме направи реалист!

[_Ana_Carenina_]

страх...ах този страх...вечно решава вместо нас...върху него градим предрасъдъците си...върху него градим и отношениятаа си ,също и живота... за да не се страхуваме ...и вечно ни не страх...защото не сме постъпили никога на място ии пак заради страха..това е най-ужасната дума...която не ни позволява да живеем както искаме-свободно,без угризения и притеснения..затова и живеем в заблуда...

[bebe_s_bazuka]

Da bilo me strah za6toto ne sam iskala da go naranq s nqkoq moq postapka ili ne6to drugo za6toto istinki sam go obi4ala i sam darjala na nego zatova i me e bilo drija da ne go naranq.kak toi nikoga ne e pravil s men i se e stral kam sa6toto