Какво пречи????Извинявам се,но тук има хора който не са изпитали толко силни чувства и не са били толкооооова щастливи,а са били на 5мин от приятелите си....Е аз съм на има няма 100км и 1 час път(с влак)Е,й!!Проблем ли?НЕ НЕ ми е проблем толко много съм приживяла с него,от говоренето по тела с него по време на час,до рисуването МУ с господина ми по рисуване...До дирекцията,до безсънните нощи пред монитора,до безкраините мечти и онзи момент на онази тъй желана изпиваща целувка и най-топлата преградка...Когато знаеш,че имаш 3 часа до влака,скитането по улиците,храненето като малки деца,до боя,топлата завивка в която се завиваш за да постоиш за секунди до тялото му за последно преди на станеш в студа и да идеш на влака... Или ставането в 10:00 и сяденето пред компютъра до 3 през ноща...И нежната милувка която ти дава съпроводена с едно изгарящо и запомнящо "Обичам те".........Това не се равнява на това да гледам всеки ден един човек и да правим едни и същи неща(НЕ,не е по-вълнуващо!)
ИСкам да ти кажа,че той ще си дойде,няма да е вечно там имай търпение и се радвай на това което имаш,защото то е МНОГО!Не се притеснявай ще успеете,само и единствено,ако се ОБИЧАТЕ-ИСТИНСКИ!И,ако вярваш в съществуването на връзката ви!НЕ позволявай рядкото виждане да ви раздели! ...А и 5 месеца и 3 дена съм с него,ако има значение..