"Пази боже сляпо да прогледа!" - казва българската поговорка и много на място го казва. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца - простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие...

Общо взето, поговорката гласи - да пази Господ от неблагодарници и алчни хора, които от нищото са успяли да постигнат нещо, но не със собствени средства, а по чиста случайност. От такива, които забравят какви са всъщност и откъде идват, и се срамуват от миналото си (та дори и от родителите си, както е в разказа).