Имам един проблем не сам като другите момичета нямала сам детства като сички други деца само проблеми сам имала и едва на 16 години ми се е наложило да порасна повече от колкото трябва. Но не са ми пускали на даскотеки да излизам с момчета сичко права скришно и тези неща ме карат да сам по ревнива като виждам баща ми как се държи с майка ми и искам да не е както с тях лъжи, кръшкане проблеми но... Имам приятел от 2 години и мисла че вече би трябвало да ходим сериозно , но ревнувам много като се вижда с момичета дори и приятелки защото знам че ще му кажат да ме остави защото не сам като другите немога вечер да излизам, а тои иска но не е приятно аз да сам в къщи а той да се забавлява някаде с някои още повече че ме лъже за дребни неща а камоли за не ме излъже за някое момиче. Просто искам да си е само с мен да имаме дни в които да се виждаме с приятелите си и като излизаме вечер да е заедно когато мога а другото време да сме заедно, но той не ме разбира и се 4уда дали толкова много искам като се има на предвит че не сам много като другите момичета. Хубаво ни е като сме заедно но като си отидем в къщи краи почва лошото. Наистина ли само аз сам проблема толкова ли много искам?