Имам следният проблем:
Ходя с приятеля си от близо година. От няколко месеца обаче нещата не вървят. Той ми отделя много малко време, понякога ми се струва, че дори го прави нарочно. Чувствам, че няма желание, все аз го врънкам да се виждаме, а той все минава за не повече от час, рядко два. Бяхме на море заедно, но половината го изкарахме в караници. Караме се, защото неговото отношение резултира в моята несигурност. Той не демонстрира близост, никога не го е правил.
Напоследък си признава, че животът му е писнал - работата, ученето, приятелите, атмосферата. Не казва и мен в това число - би било твърде грубо, но някак си се подразбира,ч е като част от живота му и аз съм в това число. Говорих с него под друго име в скайп и той си призна, че му е писнало постянно да се караме, че не се понасяме, но е привързан, че все него са го късали и сега не смеел той да направи крачката. Нарече се "страхливец" заради това. По-късно ми призна на мен, че му е омръзнал сексът. Питах го дали с мен, той отговори, че не, че му е омръзнал сексът като цяло.
Виждам се в чудо. Не знам какво му е на този човек. Липсва ми и го обичам, въпреки че не си го казваме. Не мога да го разведря никак и ми се струва,ч е съм му само в допълнителна тежест. Не искам да се разделяме. Каква тактика да предприема - да се дръпна ли или напротив - да съм до него, когато явно му е тежко и скапано от целия живот? Или няма смисъл?
Моля, да ми тогворят само сериозни хора.
Поздрави!