едва ли някой би могъл да ми даде отговор на въпроса "защо?"..и може би с времето всеки открива своето "защото.." всеки ден се опитвам да проумея живота..да разбера хората..кое ги кара да се усмихнат,кое ги наранява..може би искам да разбера по този начин и себе си..кое ни променя..и ни кара да забравяме обещанията и мечтите..толкова е глупаво..днес излязох рано и градът беше съвсем пуст..небето беше мрачно и сиво..като настроението ми..рядко се мяркаше някое улично куче,което да ми напомни,колко несправедлив е живота и колко мн мъка има по тази земя..вървях и си говорех сама..когато тръгна из улиците в главата ми се зараждат доста смислени неща..които живеят колкото една еднодневка..какво си говорех ли..?едно стихотворение,ако не ме лъже паметта на Дамян Дамянов..започваше така.."не си отивай,чуваш ли не тръгвай,не ме оставяй сам със вечерта.."обичам това стихотворение...колкото и да ме натъжава..напоследък все повече се замислям..за любовта..за приятелството..и колкото повече мисля,толкова повече потъвам в това неразбиране..едно момиче от форума се е разделило с пр си..не я познавам лично,но съм си писала с нея..и може би тайно и завиждах за тази нейна голяма и красива любов..но,както се казва вс,все някога спира..прилкючва и остава спомена за него..научих за нещо,за което не предполагах..брат ми беше мн зле..има едно момиче,с което е,но той в момента не е в БГ и тя не иска да е вече с него..както и да е..и тогава майка ми ми разказа за една нейна връзка,продължила 2 години и половина и завършила ужасно...има ли изобщо нещо сигурно в този скапан свят??освен смъртта и данъците...толкова е жалко..вече дори не вярвам в любовта..в нищо..оставих се на течението и нз къде ще ме отведе..не съм щастлива..и се чувствам като празна бутилка,в ръцете на алкохолик..животът е тъжен..няма лчбов,а само отопия..защото след бурните чувства и пеперудките в стомаха идва огорчението..с вярата се появява и безверието..искам да съм на 5..и света да изглежда красив и приказен..искам..но машината на времето се счупи..съжелавам за глупавите ми бъртвежи..просто се чувствам самотна и исках да споделя..хубав ден..