Животът си върви и колелото на живота бавно се върти. Човек трябва да е способен (благодарение на уравновесеността си) да остави някое неприятно събитие да се "плъзне" по него. А що се отнася до приятното събитие, то трябва само да бъде използвано. Използването му обаче за добро или лошо зависи единствено от прозорливостта ни! Често пъти тези, които са неспособни да използват дадено обстоятелство, са психически "затворници" - това са хората, които страдат от вътрешни отклонения. Животът не е нито справедлив, нито несправедлив. Той не е нито добър, нито сляп. Това са неща, измислени от хората. Животът е това, което е: защо искаме да е добър или сляп?