- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Нямам смелост да и призная
От доста време ме мъчи една дилема. Май решението съм го взела, но и някой друг съвет ще ми е от полза.
Така...темата е за приятелството т.е. за най-близката ми приятека. С нея се познаваме от деца и знаем всичко една за друга. Споделяме всичко и си имаме огромно доверие. И тук е проблема, наскоро разбрах нещо ужасно, баща и изневерява на майка и. Да, звучи като нещо, което се случва често, но в това семейство е шок. Той е прекрасен човек и баща, познавам го от малка. Човек, който се грижи за семейството си, мил и добър, отговорен и обичащ семейството си. Да, явно не чак толкова. Разбрах, че си има любовница от няколко години и сега трябва да реша дали да и призная. Тя вече подозира, но з ли трябва да съм човека, който да и каже истината. Наскоро бща и замина за седмица с любовницата си, на нея и беше яно, но сама не искаше да приеме истината.
Решила съм да и кажа. Ивсе пак вие как бихте постъпили на мое място?
Благодаря предварително.
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!
Аз съм на мнение, че приятелите не трябва да се бъркат в семейните проблеми. Това, което знаеш за баща й, е въпрос на време и тя сама да разбере (а може би и майка й). Тогава тя сама ще прецени какво да прави.
Аз ти препоръчвам да не се месиш, особено ако не си сигурна в това, защото може да попаднеш в неприятна ситуация (приятелката ти да те обвини, че лъжеш или... кой знае).
И също така смятам, че една изневяра в дълъг и стабилен брак, не е чак толкова голяма пречка и... когато си начеше крастата, той ще зареже любовницата си. Не виждам особено голям проблем и не разбирам защо трябва да се прави от мухата слон. И в най-перфектните семейства това се случва (както и сама виждаш)... Най-вероятно и жена му го подозира, но не иска да си признае пред друг, дори и пред самата себе си.
Нека разрешават проблемите си сами, без твоя помощ.![]()
Приятелка ти е , обаче понякога някои неща трябва да останат тайна. Важното е дали баща й се грижи за нея и т.н. това е неговият личен живот и никой няма право да се меси в него (дори и собствената му съпруга). Не е хубаво ти да си източника на проблемите на едно семейство. Представи си , че се стигне до развод .. някак си ти ще си виновна и после съвестта ти ще се обади , че не е трябвало да й казваш. Моят съвет е да си замълчиш.
Майка и знае от доста време. Когато разбрах и аз си мислех, че е нещо краткотрайно, после разбрах обаче, че тази връзка не е от седица-две, а от години. Той дори и е купил апартамент, издържа я, защото госпожицата не желае да работи.
Аз също си мислех да не и признавам, но се поставих на неяйно място. И знам, че ако се случи нещо такова, бих искала да знам.
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!
Е щом и майка й знае защо първо не говориш с нея ( разбира се ако си напълно сигурна че има замесена друга жена и ако съпругата наистина знае). Кажи й че ако си в подобна ситуация би искала да знаеш и че ще е по добре за приятелката ти да разбере от теб и от майка си отколкото от някой "добронамерен човек"....Успех! Дано нещата се развият по най-добрия и благопритен за приятелката ти вариант!
тиии имаш ли си напрестава въобще какво мислиш???Първоначално написано от Aleandra
Как ще й кажеш?Това,означава,че ще разрушиш едно,както ти каза Щастливо семейство!
Все пак бащата е Мъж,всеки мъж изневерява някой ден,колкото и гадно да звучи,казвам го като що годе голям човек,много от бащитете и мъжете,които познавам са изневерявали,такъв е човека,сигурен съм,че и твоя баща е изневерявал,или ще изневерява,просто все човек след години почва да иска да види нещо различно.Приеми го,и не й разваляй представите за добър баща и щастливото семейство.
нямам повод да сънувам....
Може и да не съм съвсем наред, но има ли смисъл тя само да се измъчва с предположения? Или да слуша как майка и вика по него да заминава при неговата уличница. И тя да се съмнява дали това е истина, или майка и го казва в момент да ярост. Да, може и да обиа баща си, но в нея се прокрадва съмнението.
Знам, че повечето мъже са такива, но не ги оправдавам. За баща си съм сигурна, че не изневерява, но ако го правеше бих искала да знам.
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!
Според мен е редно да и кажеш.Все пак ти е най-блиэката приятелка.Потвърди подоэренията и.В крайна сметка това се случва не с кого да е ,а с баща и...добре е да пооговорите и да и кажеш,че си научила.Не се колебай..!Пък и както ти каэа-ти самата ,ако се случи нещо подобно би искала да энаеш.
[size=7][b][u]fosse cos
Сигурна ли си?Ако да,кажи и.Тя ще си реши оттам нататък какво да прави...после вече не се бъркай...ако не си сигурна...всъщност също можеш да и кажеш,че подозираш нещо
( :
Според мен е по-добре да й кажеш,тя има право да знаеш,както и майка й.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Ае как ще и казваш.. пф тука хората никога не им се е случвало тфа. А Пък на мене да! Няма да се бъркаш в личния живот на семейстовот. Тожа ще доведе,че най-малкото приятелката ти ще се промени и е въпрос на време да не сте приятелки вече... така става кат има изневяра... така,че по-добре неказвай можеш да го отложиш...
Съжалявам ако съм праил грешки ама съм надрусан с латексова боя....
Честно казано не знам какво да те посъветвам.Ситуацията е доста сложна.Ти трябва да прецениш, ако познаваш добре мацката, както сама казваш би трябвало да предположиш как ще го приеме ако разбере от теб (няма да и е особено приятно от който и да го разбере). Щом си решила да и кажеш, кажи и!
Don`t be afraid of perfection-you`ll never reach it!
Само да допълня,че според мен е по-добре да го разбере от най-добрата си приятелка,от колкото от някоя квартална клюкарка.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Mila gadno ti e , no ako si i fr 6te i kage6Първоначално написано от Aleandra
![]()
Testis unus,testis nullus...
по-добре й кажи,отколкото да живее в лъжа![/b]
Еми кажи й не се притиснявай,че ще развалиш едно "щастливо" семейств.Все пак това щастие е фалшиво щом има съмнения и се е стигнало до изневеряване.По-добре да е на ясно отколкото да тъне в съмнения и лъжи.Така или иначе все някога истината ще излезе на яве не се превръщай в съучастница на баща й.Тя ти има довирие не го предавай
Говорих първо с баща и. Да, потвърди, че това е истина. Има си любовница на двайсет и няколко години, а може да му е дъщеря. За апартамента също потвърди, не и давал много пари, само колкото да се издържа и да не работи.
След това говорих и с приятелката ми. Попитах я дали има съмнения. Това и беше достатъчно да разбере истината, все пак се познаваме от 17 години. Прие го видимо спокойно. Все пак той си остава нейния баща, който би дал живота си за нея. Но остана и въпроса защо. Оставих ги да поговорят. После ми се обади и каза, че са се изяснили.
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!
To4noПървоначално написано от Under_my_skin
Testis unus,testis nullus...
Правилно си постъпила !
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
За да не занимавам повече с проблемите си и тъй като темата се изчерпа я заключвам.
Още веднъж благодаря за помощта.
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!