Здравейте за пореден път! Преди време ви споделих моя проблем. Той се отнасяше за едно момче, което адски мн харесвах. Всичко започна като летен флирт, но продължи. Аз бях вложила мн в това, а той не чак толкова....Разбрахме че не можем да продължим на едно място и се разделихме...Аз страдах много, но не можях да го забравя защото го виждам жс ден в моя приятелски кръг. Чувствата ми минаха през харесване, омраза, безразличие. Запълних празнотата, накарах го да ревнува, привидно го преживях.....Дори се вече не ми пука от факта че той се задява с най- добрата ми прителка пред мен. Имаще хора , които ме подкрепиха и аз се успокоих...Дори опитах да преглътна униженията и сълзите и да станем приятели ( но не се получава) . Дойде лятото, не се виждаме често, а когато се видим- не си говорим. Но днес осънах е съм прекалено слаба.....Бяхме се събрали и той неволно спомена за някакво момиче, което си харесва. Всички сладки спомени, прекарани заедно ( които се опитвам да забравя, защото между тях има и гняв ) нахлуха в мен...Разтроих се. Аз почти една година се питах къде сбърках, зза да не съм на мястото на това момиче.... Самият факт че го виждам вс ден ( а това няма как да не е така) не ми позволява да не го забравя истински....По едно време си мислих че можем да подновим нещата, но той категорично казал ( на други хора ) че вече не ме харесва, че нищо не може да стане и т.н. Бях щастлива преди , когато знаех ч ее мой.....Но сега не е и ням а да бъде. За жалост дори и малкото, което имахме не беше мн пълноценно.....Той ми даде свобода от която аз се възползвах, дори навирах гаджетата си под носа му......А сега страдам, защото никога няма да бъда тОЧНО с него пак. Не можем да сме приятли, не може и да сме друго. Когато го видя се сещям за онези мигове......а те са в миналото. Може би живея прекалено мн във собствената си фантазия..........