Приятелят ми не ме възприема като даденост.Нито пък аз него.Незнам как е при другите хора,но според мен за да се избегне "приемането за даденост",трябва двамата да се учат един от друг,да откиват нови неща заедно,а не да си стоят на едно и също положение постоянно и това да им е връзката.Друга идея е да прекарват повече време правейки разнообразни неща - кино, боулинг, пейнтбол, интимните отношения (целувки, секс), разходки в парка, трениране на някакъв спорт заедно, море, планина и т.н.