Оо,несъмнено нашия класен-от гледна точка на това,че не се учеше много по неговия предмет(то това не е хубаво много,защото сега по математика нищо няма да знаем и няма да ни е той,но..).Та той беше (и си е де) страхотен човек,но го пенсионираха за съжаление.

Др. даскал,който уважавах беше испанеца и госпожата по испански.Само испанеца можеше да вътвори тишина в нашата стая (има някой ученици,големи изрудчета от нашия клас,в лошия смисъл на думата).Апък госпожата имаше страшно търпение да обеснява на изрудчеатата по 300 пъти,при положение,че те се гримирваха докато тя обесняваше.