Потребител съм , но не пиша от акаунта, защото мъжа го знае.
А не искам да знае какво ми се върти в главата.

Сега ми е смешно.
Такааааа, той заминава след околко 10 дена за друг град. Там ще учи, аз няма да имам възможността да му ходя на посещения, но той щял да се връща тук за по ден два , когато може. ОК, това е поносимо.
Заедно сме си и заедно ще сме. Поне така казваме. И предполагам, че наистина го мислим. Почти 2 години направихме.
Това , което ме притеснява е, че той обича да е заобиколен от жени и постоянно да флиртува. И изобщо не знам дали ще се сеща, че аз съм някъде тук, а ще си ходи по кафетата и дискотеките.
Каза ми вчера да съм се примиряла с това, че заминавал, да не съм плачела и така нататък. Хубаво. Не мога!! Не мога да спра да мисля за това, че него няма да го има до мен.
Ужасно много го обичам. Знам, че и той си ме обича, по свой си начин..
Вероятно си нямаме доверие. Вероятно.. Вие какво мислите?
Освен това днес започнах да си втълпявам как ще е по-добре да си мисля, че него изобщо не го е имало или ако го е имало е някакъв далечен спомен. Само хубавите неща да си спомням и да не плача, а да се усмихвам. Но не знам дали ще стане. Дали ще стане,а ?

Кофти е, че не всичко зависи от мен.
Ако ме зареже, заради друга след близо 2 години и всичко през което сме минали, бих била готова да си пръсна мозъка с чиста съвест.

ПОМАГАЙТЕ. Аз вече не знам какво да измисля.