За липсата на творчество си прав, пък и за скуката, явно, поне що се отнася до мен самата...мисля разни варианти и ми се струват все по-неприложими...До такава степен ме ядосва всичко това, че не мога да си събера мислите.
Когато сме заедно с други хора, казвала съм някои неща, които знам, че ще го уязвят (на малко по-високо ниво, отколкото разни предложения тук) - изобщо не реагира. Смеят му се, той просто се отнася със снизхождение към мен и се усмихва на всички. Знаят ни като първи приятели, а всъщност постоянно сме като котка и мишка - и то защото има толкова натрупано сексуално напрежение между нас, че е по-лошо от омраза. Наясно сме какво изпитваме един към друг, но той вечно е пасивен, изчаква аз да направя нещо (и дори го е казвал), а като сме с други хора (най-вече мъже) пуска едни недвусмислени намеци по повод това как всъщност единственото, което ни свързва, е сексът. Говорим с часове по разни проклети чатове и ни е трудно да спрем дори когато сме говорили цял ден, но дори тогава си показва рогата. А говорим за лични неща, показва привързаност, но като сме навън..."Познаваме ли се?" Така е от няколко месеца и просто...за мен това е по-лошо от това да ти кажат директно "Не ме кефиш, махай се..."
Знам, че се разпрострях, но е по-добре да е по-ясно. Човекът е на 21, аз съм на 19...