Може би някои ще се повлияят от заглавието и ще си помислят,че говаря за майка ми нпр.,обаче не става въпрос за нея,а за баба ми.Да,точно така,за нея.И така...днес се бях разбрала с една фр. да дойде у дома и да ми направи кичури,тъкмо беше почнала и баба ми се появи и почна да ми прави скандал мършата.Започна да ми крещи,че точно ся почвам даскало и съм щяла да се появя така,щели са да ми изгонят от даскало като ми видели прическата и някакви си др простотии,а аз най-спокойно й обяснявам,че вече почти всички са така,ама тя-не,даржи си на своето.И това всичкото,целия този цирк си разиграва пред моята фр.(а аз мн мразя така).Но накрая чашата преля-аз също започнах да й викам.Аз се разтрперих чак,започнах да звъня на майка ми,защото едва се сдържах да не фрасна с нещо дъртата.Накрая си хванах парцалките и излязох.Преди малко си дойдох и ощне не сме се засекли,но аз вече си казах,че не я познавам и се заклех дори,че повече няма до й проговоря.
Благодаря на тези,които са отделили внимание на моята история.Просто исках да си излея гнева.