
Първоначално написано от
Анонимко
Здравейте, историята е следната: Познавам, едно момиче от 3 години, но чак през последната започнах да я харесвам. Преди това не и обръщах много внимание, но през последната година реших да опитам да станем поне приятели. Та, получи се и вече до декември месец си станахме по-близки. Започнахме да си пишем по често, дори излизахме заедно, общо взето и двамата се държахме много мило, смеехме се, говорихме си и мога да кажа, че станахме приятели. Тя разбира се не знаеше, че я харесвам доста повече. Дойде време класа да се разделя, и заговорихме за това кой къде ще ходи и се оказа, че и двамата искаме да си останем в старото училище и в един клас. Тя ме увери, че трябва само да си изкараме добри оценки и ще си останем заедно. Бях много радостен и надъхан да изкарам добри оценки. В крайна сметка и двамата изкарахме достатъчни оценки, но тя много по-добри от моите, направо почти отлични. Тогава дойде денят в който трябваше да се записваме. Тя се разколеба и реши, че с тези оценки трябва да учи в друг град и така и стана. Не можах в прав текст да и кажа, че я харесвам и от онзи ден нататък нещата се промениха. Тогава бе началото на ваканцията и за цяла ваканция съм я засякъл точно 3 пъти. Първия си помислих, че не ме е видяла и затова не каза нищо, втория и третия обаче се разминахме на 2 метра и тя дори не ме погледна, все едно не ме познава. От три месеца не съм говорил с нея и си мисля, че за да се държи така трябва да ми се сърди. Но не мога да разбера защо. Продължава да ми липсва и не мога да разбера, тя ли ми се сърди или си мисли, че аз и се сърдя. Според вас защо може да се държи така? Ще ми кажете да я попитам, но не смятам. Пиша само колкото да видя вашето мнение.