първия път, когато хлътнах (нека не го нарчам любов) беше по един много луд и интересен съученик. той беше от този тип - нахакан, леко арогантен, но със светски обноски и ум като бръснач. така се случи, че не ходихме, но коленете ми омекваха често покрай него...после ми мина. сега вече сме във ново училище, и двамата в едно и също, познаваме се от 5 или 6 години и остана един от най-близките ми приятели. това ми харесва. не заменям такъв приятел в никакъв случай за някаква си краткотрайна афера.