Здравейте. Имам проблем и реших да го споделя с вас. От мнението на безпристрасни хора зависи изхода и моето вътрешно щастие. Знам че в тази възраст малките проблеми ни се струват големи. Аз се опитах да преодолея моя....но за една година не успях. Имах едно гадже мин. година, което беше за мен идеалното момче. Но не намерих подходящия подход ( все пак въпросното мощче все оше не беше забравило старото си гадже). Аз действах прибързано и исках да превърна една забивка във връзка....Но както става при повечето хора в един момент си омръзнаххе, нямаше какво да си кажем и какво да правим. Но аз мн го харесвах. Разделихме се. Той дойде в мойта компания и го виждам всеки ден. След като усетил че имам още чувства, той споделил на мои приятели че той не бил изпитвал същото към мен, че нашата връзка няма бъдеще и че така било най - добре и че искал аз да не изпитвам нищо към мен, да ме накара да го намразя.....За известно време успя. Аз заппочнах да излизам с др момчета и т.н , но не става. Външно не ми пука, но когато пийна малко или когато чуя някоя тъжна песен се сещам за него.....Той е в мойта компания, а не си говорим. Изглежда ми безразличен към мен. Аз се опитвам да го игнорирам, а той дори не ме поглежда в очите......Бих искала да го забравя, но го сънувам и си мисля за него и сърцето ми с е свива. не мога да го преодолея. Знам че е една година е много и се чувствам ужасно. Измъчвам се. Около един месец не си бяхме говорили, но аз го поканих на рож си ден. Направих го от сладост ( а и все опак е в компанията) Той дойде, но това не е толкова важно. Хората ме питат с недоумение : оше ли го харесваш? а аз дори пред себе си не мога да си призная, но май е така. Той е толкова близо до мен , а не мога дори да си говоря с него без напрежение. На всеки купон, когато пийна изпадам в депрсия ( прибавяме факта че и той е там)Не можах да го задържа до себе си. Той мн отдавна ме е преодолял и ми изглежда щастлив.Причините заради , които скъсахме, вече нямат значение. Днес бяхме за мялко на вилата на една приятелка. И двете пийнехме малко. След като тя сама стигна до извода че още го харесвямам, аз я питах дали според нея може пак да стане нешо. тя ми каза че според нея може. Ппреди няколко месеца пяк на тази вила тя ми каза категорично да го забравя.....Но може би сега е минало повече време. Самото безсилие ме побърква. Чувствата ми са задушени...и няма изход. Единствения начин според мен е да следвам сърцето си ( или някаква фикс идея) и да се опитам отново да му се харесам и да се целунем някой ден... ( може би дори една целувка ше ми помогне). спомянм си че преди време бяхме на един купон и там една приятелка го попитала заЩо не се забием пак...а той казал " защото тя няма да го приеме само като забивка". Вече като че ли не позволявам никой да завладее сърцето ми, да се влюба.....Имам чувството че Единственото спасение е отново да го имам по някакъв начин. Според вас има ли смисъл? и ако да...как да стане това? Изключително важно е за мен е някой да ме посъветва.
П.с на 17 год съм