Моята история е адски сложна и задълбана, но сега не е времето да я разказвам..Истината е, че момичето, което обичам ме остави преди 2 месеца..Нямаше особено добро оправдание..било и омръзнало от караници и т.н...Уж беше временно, а май стана постоянно, а и тя е голям инат и дори и да и мине едва ли ще се върне при мен..Бяхме заедно почти година и половина..Не съм я виждал повече от месец..И сега почваме училище, една смяна сме, аз още я обичам, а тя ме направи на идиот..Несъм такъв, че да забравя голямата си любов просто хей така..Немога да я заменя с друга поради простия факт, че всяка сравнявам с нея. А тя твърди, че не ме обича...Проблема е, че наистина бяхме адски щастливи..беше истинско, не ме е лъгала за чувствата си, и дори в момента, в който ме остави съм 100% сигурен, че още ме обичаше..И се надявам и сега да е така..Но не сме се виждали от мн време..Незнам как ще реагира..Аз направих всичко възможно в рамките на месец, за да й покажа какво значи за мен, но за съжаление не се получи..тя просто продължаваше да се подиграва с мен..Как ще я гледам всеки ден!? Какво ще виждам...немога да я забравя подяволите.. Мислих какво ли не...приятелите ми казват, че като ме вижда и на нея ще и е гадно, макар и много умело да го крие и че може и да не издържи и нещата да се оправят..Но аз незная дали го искам..Страх ме е да не бъда отново прецакан..А и доколкото я познавам едва ли би ме приела отново..Някакви идеи как да го преодолея?