Стоя пред компютъра вече 20ина минути. Исках да пусна някоя тема, ей така, колкото да убия времето.

Първо попаднах на една статия за психоанализата и хомосексуалността. Стори ми се доста интересна. Тъкмо пейстнах линк-а и се отказах. Изтрих го. Нямаше смисъл, защото между 2 или 3 мнения, съдържащи мисъл, би имало още 10 или 20 нападки ...и обиди.

После се зачетох в биографиите на някои от великите поети за последните столетия. Хрумна ми ново нещо- Как би се самоубил един истински поет? Като се замисли човек е провокиращ въпрос, нали уж хората на изкуството заявяват себе си не само в творчеството си, а и в своя живот. Уви, и това не ставаше. Представих си коментарите и се отказах.

Какво остава - ами, да драсна няколко мнения тук и там, колкото да загубя още половин час. Нямам нищо против прозаичните теми, напротив - щом някой търси съвет или внимание, помощ, каквото и да е, значи те са необходими. Но е някак неприятно, че това са единствените теми, които оцеляват - любови (знам, че думата няма множествено число, но...както и да е), секс, диети, козметика, първия учебен ден, музика, стилове, компютри....Чудесно. Но само това ли е живота ни?

Няма значение. Нека приемем , че това е поредната спам тема. Най-вероятно е и точно така...