С него сме разделени от месеци.Последните седмици не съм мислила толкова за него,защото просто бях заета с друго.Но днес...не ми излиза от ума. Вси4ките ни моменти заедно ми изникнаха пред о4ите и ми се доплака.Искам си го...Но след като скъсахме никой не потърси другия.Сякаш никога не сме се познавали.Не се поздравяваме по улицата,защото аз така пожелах.Мислех,4е ще ми бъде по-лесно,но явно не е било така.... Защо ли скъсахме?Незнам дали при4ините които той каза бяха реалните,но...защото по4нахме да се караме..защото не съм му вярвала..защото ме видя как едно мом4е ме прегърна...защото накрая му написах един смс,който тотално го вбеси. Разберете ме,имах си при4ини.Оби4ах го и още го оби4ам.Той не скъса с мен,нито аз с него...карахме се и не се разбра кой кого скъса. Само помня,4е беше отвратителен ден.
Знам,4е едва ли някога ще мога да го прегърна отново,4е е късно и той ме е забравил,но нали знаете,4е 1-вата любов никога не се забравя! Не искам съвети...исках само да си кажа каквото ми е на сърцето,за да улекне поне малко Толкова е гадно,да оби4аш някой,с който няма да бъдеш отново,а най-лошото е,4е тези 4увства те дърпат назад и назад...