Тъмна нощ, дни студени,
облаци сиви, гъсти мъгли,
нашите дни несподелени
оставят рани в сърцето, нали?

Като един, двама да дишат,
двама да дишат на различни места
и дълго писма да не пишат,
а за другя да заспиват с мисълта?

Как да не боли сърцето,
когато избледнява твоя лик
как нощем да гледам в небето -
отеква сам тъжния ми вик...

Тъмна нощ, дни студени,
самотна по пътя вървя,
чувствата мой, неспоелени
търся къде да погреба...



Имам 14-15 стихчета и всичките са със такъв смисъл - за раздяла, болка, скръб... Но на мен си ми харесват! Това ми е последното - дайте мнение...