Цитирай Първоначално написано от ЦвЕтИт0
Благодаря на всички,които изказаха мнение до тук.Наистина го оценявам. Както казах вече,уважавам майка си и за мен тя не е лош човек,но понякога напрежението и идва в повече и си го изкарва на хората,които най-малко са го заслужили.Относно последното мнение за работата-няма как да стане.Тя няма да го допусне да ходя на даскало и да работя едновременно.Евентуално през лятото да ме вземе в кантората и да и помагам.Нямаме финансови проблеми,просто разходите са много.Баща ми също помага с кавото може човек,но професията на майка ми е по-доходонсна,а и по-отговорна.
Не съм казал да работиш, защото не ви стигат пари.
Работата учи на търпение, отзивчивост, сръчност и куп други умения, които са ти нужни за да постигнеш целта си, а именно, да подобриш отношенията с майка си.
Ще видиш резултата и моята гледна точка, ако се хванеш на работа.
Има и по-лесен начин да си подобрите отношенията от разговори.
Винаги съм мислил разговорите за напълно безсмислени.
Затова и не говоря с родителите си, не обсъждам решенията си с тях.
Действията са по важни. Затова действа.
Аз СЯДАМ и си почивам като съм уморен, не го обсъждам с майка ми или баща ми. Не ги питам да легна ли да си почина. Аз не ги питам за съвет като им казвам нещо. Аз им казвам какво ще правя.
И така възпитаваш родителите си да не идват при тебе с думите: За нищо не ставаш, защо не ми помогнеш/измиеш чинии,пода.../отидеш до магазина и т.н.
Схващаш ли?