Много благодаря на всички,които изказаха мнение до този момент.Не си мислете,че като се оплаквам от проблемите си с мама не усъзнавам,колко натоварено и трудно е ежедневието и. Знам,че не и остава време за почивка,знам че работи толкова много с едничката цел да осигули добро бъдеще на мен и на по-малкия ми брат. В много моменти ми се искало да живеем по-сромно,но и по-сплотено.Колкото и неприятно да звучи,аз нямам истинска майка,тя е все нанякъде работи,просто няма време за мен.Не ме познава,не знае основни неща за мен.Рядко разговаряме,въпреки,че не искам да е така.Когато се скараме,аз просто не съумявам да се стърпя и да и не и отвърна.Просто съм такава и когато не съм съгласна с нещо-както е в повечето случаи-веднага го казвам.Много добре знам,че покрай мен има много разходи,но все пак съм и дете...На 15 години съм,опитвам се да помагам с каквото мога,понякога и пиша разни договори и такива неща,днес например изчистих цялата къща,живеем в доста голям апартамент,който трудно се подържа.Тя преди малко се върна от работа и каза,че въобще не е подредено.....не знам вече,не мога да и угодя.Обичам я,старая се да и помагам и да я разбирам,но понякога просто и моите нерви избиват......