Цитирай Първоначално написано от Анонимко
Не те познавам, но ще ти кажа нещо.
В момента сама си втълпяваш всичко това. Казваш, че обичаш, защото те е страх да не останеш без причина за живеене. Това може да звучи много крайно за повечето хора, но има някои (и аз съм от тях), за които манията е начин на живот, в много отношения. Казано банално - той е твоят наркотик. Някои стават алкохолици, други - наркомани, някои преяждат с всякакви боклуци, ти си от онези, които имат нужда от обсесия в човешки облик. Сама знаеш какво ще ти направи и пак не го напускаш. Мога да ти кажа - остави го, той не струва, но не знам какъв е всъщност, първо, и второ - ти изобщо няма да ме послушаш. На теб ти харесва да имаш очаквания, да имаш нещо, което да жадуваш да наречеш "свое". Той не може да е твой напълно - и това те докарва до състояние на липса на всякакъв разум, той ти е цел, амбиция, стремеж и така нататък. Тук идва основното нещо в този огромен пост:
За да можеш да печелиш, трябва да се научиш да губиш.
Приеми, че или си си избрала кофти цел, или не е дошло времето за това, или просто не е възможно, или ти някъде бъркаш - и се откажи. В признаването на собствената слабост в това отношение стои достойнството. Продължавай да тичаш след него и не само, че няма да го имаш, но и ще загубиш каквото чувство за самоуважение ти е останало.
И аз мислех, че няма да намеря човек, който да задържи вниманието ми по такъв начин, както предишния. Истината - не само че има, ами в повечето случаи е по-близко, отколкото очакваш. Светът е пълен с наранени и отблъснати достойни хора, с които можеш да изживееш много по-силни неща от едната мания.
Ако те е страх, че няма да я има тази тръпка - не сме направени така, че да я чувстваме само веднъж. А едно от най-хубавите неща е сам да я култивираш в себе си, когато намериш стойностен човек...
=D> =D> =D>