Здравейте.Искам да ви разкажа за връзка продължила 3 месеца!Връзка родена в лъжа и загинала от лъжа!Връзка, която ме обърка и ми донесе отчаяние.Преди 3 месеца се събрах с момче, което много харесвах и той мен също!Привличането беше огромно и мисля, че не е спирало да бъде и до ден днешен.Но понеже знаех какъв женкар е не влагах чувства, или поне не съзнателно!И по добре...не сгреших.Оказа се, че сме две!Но другата е тази, която той обича, макар че такива като него не обичат...И понеже той е от друг град, в който седи по-често от колкото в моя, от там е и неговата втора приятелка!Другата която го имаше повече от мен, заради която той не беше мой когато исках най-силно и заради, която често ме лишаваше от вниманието си...Той ме лъга, лъга...И въпреки, че аз от нищо не го лиших връзката ни започна да става все по-зле и по-зле...Накрая ми призна за нея и аз разбрах, че... те имаха толкова общи неща, те бяха истинската двойка, защото те имаха безброй срещи и мигове, а аз почти нищо.Аз бях мистериозното момиче, за което никой не знаеше...След един проведен разговор(последен) разбрах, че той не знае какво иска, че иска и двете, но му е кофти да лъже другото момиче и че аз съм тази , която той харесва страшно много, но и тази която може би изстрада най-много...Спрях да му говоря, колкото и да искаше той да му обърна внимание не го направих, болеше, болеше, не успях...И един ден разбрах, че той е заминал завинаги за своят град и може би няма да се видим никога повече с него, а дори сбогом не му казах исках дори само чао да му кажа и една обичкновенна прегръдка да му дам, отчаяна съм защото аз също имах вина, но бях горда и не я признах нито пред мен, нито пред никой, не се преборих с гордостта и егоизма си.Едва ли ще забрравя нощите с него, едва ли и той...АЗ знам, че той ще ме помни,защото имаше неща, коиото никое друго момиче не му беше дало, но едва ли някога ще ми се обади след дръзкото ми отношени към него.Той е прекалено горд към гордите хора като мен.Той отвръща винаги на удъра с удър, а аз знам, че го заболя много от държанието ми...знам.Просто споделих в пристъп на отчаяние и объркване.Съжалявам ако съм ви загубила времето!И ако все пак искате дайте своя гледна точка, за да видя реалните трезвени мнения, понеже аз в момента не мога да мисля нормално и едва ли ще мога някога по отношение на тази история.